10 мар. 2010 г., 20:17

Бреговете са все по-нататък... 

  Поэзия
605 0 7



Някой ме блъсна в очите ти,

оттогава все падам и падам…

Бреговете са все по-нататък -

тук дълбокото свършване няма

и разбива до пепел следите ми…

Кръговрат се откъсва от мен

и за миг съм на края на пътя.

Колко дълъг е краткият миг?

Колко кратка съм аз в това падане?

Бреговете са все по-нататък…

Как веднъж не видях тук скала

и отвесна стена за катерене,

нито блато със плаващи пясъци,

да потъна без дъх и, сама,

да изляза през друга завеса…

Нито дъх. Нито друга завеса.

Само падам. И свършване няма.

Във очите ти, черно-дълбоки,

бреговете са все по-нататък...

Някой блъсна ли ме или скочих?



© Ася Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??