Бреговете са все по-нататък...
Някой ме блъсна в очите ти,
оттогава все падам и падам…
Бреговете са все по-нататък -
тук дълбокото свършване няма
и разбива до пепел следите ми…
Кръговрат се откъсва от мен
и за миг съм на края на пътя.
Колко дълъг е краткият миг?
Колко кратка съм аз в това падане?
Бреговете са все по-нататък…
Как веднъж не видях тук скала
и отвесна стена за катерене,
нито блато със плаващи пясъци,
да потъна без дъх и, сама,
да изляза през друга завеса…
Нито дъх. Нито друга завеса.
Само падам. И свършване няма.
Във очите ти, черно-дълбоки,
бреговете са все по-нататък...
Някой блъсна ли ме или скочих?
© Ася All rights reserved.
