18 апр. 2024 г., 21:49

Брей, брей, брей!

544 0 0

Съска вятър – пръска прах.

Сред листата – грачещ смях.

Гарван черен стиска в клюн

гръм вечерен – дум, дум, дум!

Облак буцест, сетен лъч.

Кон накуцващ хвърля къч.

После хваща самолет,

че го праща на гурбет

зла кобила – иска пай

от камила – чак в Дубай.

Самолетът ръси сол

с куп ракети – бол, бол, бол!

Сее облак, жъне дъжд.

Сушо злобна – къш, къш, къш!

А в Дубай как заваля!

Кон се вайка – оляля!

Конска буля дъвче пай

от акула – ай, ай ай!

Бърни трие с лист от дъб.

Лакомия – счупи зъб!

Всичко живо – под вода,

тя преживя – да, да, да!

Мишки скачат изпод борд,

с шушляк лачен тя – на форд.

И изплува – маскара!

С ток тактува – тралала.

Няма спирка, в шок – Дубай.

Тя си свирка – смърка чай!

 

На копито плю си. Край

на лъжите. Бай, Дубай!

 

https://www.youtube.com/watch?v=FijO5j6jWeM

https://www.youtube.com/watch?v=DGAywhPNTeo

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...