Съска вятър – пръска прах.
Сред листата – грачещ смях.
Гарван черен стиска в клюн
гръм вечерен – дум, дум, дум!
Облак буцест, сетен лъч.
Кон накуцващ хвърля къч.
После хваща самолет,
че го праща на гурбет
зла кобила – иска пай
от камила – чак в Дубай.
Самолетът ръси сол
с куп ракети – бол, бол, бол!
Сее облак, жъне дъжд.
Сушо злобна – къш, къш, къш!
А в Дубай как заваля!
Кон се вайка – оляля!
Конска буля дъвче пай
от акула – ай, ай ай!
Бърни трие с лист от дъб.
Лакомия – счупи зъб!
Всичко живо – под вода,
тя преживя – да, да, да!
Мишки скачат изпод борд,
с шушляк лачен тя – на форд.
И изплува – маскара!
С ток тактува – тралала.
Няма спирка, в шок – Дубай.
Тя си свирка – смърка чай!
На копито плю си. Край
на лъжите. Бай, Дубай!
https://www.youtube.com/watch?v=FijO5j6jWeM
https://www.youtube.com/watch?v=DGAywhPNTeo
© Мария Димитрова Всички права запазени