Измолих те от Господ по погрешка.
Не мислех, че си истински до днес,
когато ми се случи да прогледна
веднага, щом заченах те във стих.
В утробата растеше, като бременност.
Тежеше от любов и красота.
Пулсираше в сърцето 9 месеца.
Кръщавах те с най-нежни имена.
И раждах те със изгрева на вярата,
а вечер нежно с устни те поих
и къпах те в сълзи, и сътворявах те
за себе си... и правех те щастлив.
Измолих те от Господ... Ако знаех,
че днес ще моля, за да ми простиш
зачеването, любовта и вярата...
не бих те раждала, дори в неписан стих!
© Анета Все права защищены