9.07.2009 г., 14:56

Бременност

2.9K 0 28

 


Измолих те от Господ по погрешка.

Не мислех, че си истински до днес,

когато ми се случи да прогледна

веднага, щом заченах те във стих.

 

В утробата растеше, като бременност.

Тежеше от любов и красота.

Пулсираше в сърцето 9 месеца.

Кръщавах те с най-нежни имена.

 

И раждах те със изгрева на вярата,

а вечер нежно с устни те поих

и къпах те в сълзи, и сътворявах те

за себе си... и правех те щастлив.

 

Измолих те от Господ... Ако знаех,

че днес ще моля, за да ми простиш

зачеването, любовта и вярата...

не бих те раждала, дори в неписан стих!

 

 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...