9.07.2009 г., 14:56

Бременност

2.9K 0 28

 


Измолих те от Господ по погрешка.

Не мислех, че си истински до днес,

когато ми се случи да прогледна

веднага, щом заченах те във стих.

 

В утробата растеше, като бременност.

Тежеше от любов и красота.

Пулсираше в сърцето 9 месеца.

Кръщавах те с най-нежни имена.

 

И раждах те със изгрева на вярата,

а вечер нежно с устни те поих

и къпах те в сълзи, и сътворявах те

за себе си... и правех те щастлив.

 

Измолих те от Господ... Ако знаех,

че днес ще моля, за да ми простиш

зачеването, любовта и вярата...

не бих те раждала, дори в неписан стих!

 

 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...