Броеница
594
0
0
Когато си отиде
другарят ми в живота,
в ръцете ми остана
малка броеница,
една възглавница, лъч лунен,
лъжица, вилица, паница
и вяра, малко закъсняла,
че ти си тук, не си загубен.
В прозореца нощта е спряла,
часовникът се престарава
от болката да се отдалечи.
В захвърлената броеница бягат
зрънцата ѝ като сълзи.
Навярно по душата ти ще падат
следите ми от идващите дни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весела Петева Все права защищены
