Nov 17, 2023, 11:00 AM

Броеница 

  Poetry » Love
225 0 0

Когато си отиде

другарят ми в живота,

в ръцете ми остана

малка броеница,

една възглавница, лъч лунен,

лъжица, вилица, паница

и вяра, малко закъсняла,

че ти си тук, не си загубен.

В прозореца нощта е спряла,

часовникът се престарава

от болката да се отдалечи.

В захвърлената броеница бягат

зрънцата ѝ като сълзи.

Навярно по душата ти ще падат

следите ми от идващите дни.

© Весела Петева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??