28 нояб. 2009 г., 14:50

Брулени хълмове

1.6K 1 8


Брулени хълмове в мене се крият.
Вечно самотни, тихо студени...
Пътища ясни до тях не достигат.
Винаги тъжни, винаги неми...

В тежка прегръдка мъгла ги обвива,
плътно жестока. В страх покорени,
те се страхуват да я пробият.
Винаги тъжни, винаги неми...

Брулени хълмове в мен оцеляват
от буйния вятър на твойте промени.
И все по-самотни след тебе остават.
Винаги тъжни, винаги неми...




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефка Крушарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И все по-самотни след тебе остават.
    Винаги тъжни, винаги неми...
    ---
    Прекрасни... Много,много ми хареса!
  • Поздрави за чудесния стих!!!
  • Хубаво стихотворение. Поздрави!
  • Тук започнаха да се появяват все по-хубави творби!

    Не, че се оплаквам!
    Благодаря и на за стиха ти, Стефка!
  • Странно е това творение. Хем някак си ми харесва, хем някакво чудене в мене остава.

    Според мен може да се махне "И" от предпоследния ред.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...