Nov 28, 2009, 2:50 PM

Брулени хълмове

  Poetry
1.6K 1 8


Брулени хълмове в мене се крият.
Вечно самотни, тихо студени...
Пътища ясни до тях не достигат.
Винаги тъжни, винаги неми...

В тежка прегръдка мъгла ги обвива,
плътно жестока. В страх покорени,
те се страхуват да я пробият.
Винаги тъжни, винаги неми...

Брулени хълмове в мен оцеляват
от буйния вятър на твойте промени.
И все по-самотни след тебе остават.
Винаги тъжни, винаги неми...




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Крушарова All rights reserved.

Comments

Comments

  • И все по-самотни след тебе остават.
    Винаги тъжни, винаги неми...
    ---
    Прекрасни... Много,много ми хареса!
  • Поздрави за чудесния стих!!!
  • Хубаво стихотворение. Поздрави!
  • Тук започнаха да се появяват все по-хубави творби!

    Не, че се оплаквам!
    Благодаря и на за стиха ти, Стефка!
  • Странно е това творение. Хем някак си ми харесва, хем някакво чудене в мене остава.

    Според мен може да се махне "И" от предпоследния ред.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...