28 nov 2009, 14:50

Брулени хълмове 

  Poesía
1264 1 8


Брулени хълмове в мене се крият.
Вечно самотни, тихо студени...
Пътища ясни до тях не достигат.
Винаги тъжни, винаги неми...

В тежка прегръдка мъгла ги обвива,
плътно жестока. В страх покорени,
те се страхуват да я пробият.
Винаги тъжни, винаги неми...

Брулени хълмове в мен оцеляват
от буйния вятър на твойте промени.
И все по-самотни след тебе остават.
Винаги тъжни, винаги неми...




© Стефка Крушарова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И все по-самотни след тебе остават.
    Винаги тъжни, винаги неми...
    ---
    Прекрасни... Много,много ми хареса!
  • Поздрави за чудесния стих!!!
  • Хубаво стихотворение. Поздрави!
  • Тук започнаха да се появяват все по-хубави творби!

    Не, че се оплаквам!
    Благодаря и на за стиха ти, Стефка!
  • Странно е това творение. Хем някак си ми харесва, хем някакво чудене в мене остава.

    Според мен може да се махне "И" от предпоследния ред.
  • Хареса ми стихът и почти е ясен поводът, по който е написан. Тъгата е неизбежен спътник.
  • Страхотно!!!
  • Красиво и... тъжно!
    ______________________________

    Прочее, не може да не си чела единствения роман на именитата английска
    поетеса Емили Бронте със същото заглавие.
Propuestas
: ??:??