3 дек. 2008 г., 11:56

Букет

911 0 16

Букет от мечти,
поднесен с финес,
с думи, подбрани
от вчера и днес.
Аранжиран перфектно
с много любов,
с усмивки ефектни
и трепета нов.
Цветя от коприна
извезах за теб,
неземни цветя,
от земната степ.
Везани с обич
по кенарена риза...
усмивката моя
от тебе не слиза.
"Колко си хубава!
Колко си мила!"
А по врата ти
следи от червило.
Ах... колко си мил
по врата със червило!
А дали би сменил
усмивка, с нещо небило?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...