27 мар. 2018 г., 01:21

Бумеранг 

  Поэзия » Философская
716 6 13

Изминат път, трънлив, нарочен,
на кръст препасал е живота.
Изплакан, неизплакан, вкопчен
в лъча откраднат от Голгота.

И път напред. Такъв, какъвто
сама избирам да избродя,
без силни драми и без чувства
провождащи към ешафода.

Прегърнала съм сто обиди
с омрази хвърлени на тъмно,
а злото няма как да види
ваксината противочумна.

Защото никой няма право
в душа да рови с мръсни пръсти,
и с думи лепкаво лукави
сълзите майчини да съска.

Да, грях е майка да се съди
как точно рожбата да жали,
че бумерангът често учи,
след черно как се оцелява.

 

П.П. Каквото изпращаш, това получаваш.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Разтърсва стихът ти, Таня! Поздравявам те и го прибавям към любимите!
  • Дано не е прозвучало жестоко, но този стих бе провокиран от една огромна злоба и то от жена, майка.
  • Страхотно!
  • Онзи, който посмее да “съди“ Майчините ти сълзи, да се моли да не познае мъката ти!! Прегръдки, мила Таня!!
  • Таня, публикувай го навсякъде, където е възможно! Никой няма право да ти рови в мъката, страхотно си го написала!
  • От сърце ви благодаря, приятели!
  • Толкова силно! От дъното на душата:
    "Прегърнала съм сто обиди
    с омрази хвърлени на тъмно,
    а злото няма как да види
    ваксината противочумна."

    Разтърси ме истинската ти поезия, Таня! Бъди благословена!!!
  • Така е, Таня! Аплодисменти за силния стих!
  • Почитания, Таня!
  • Умен стих ...🌻
  • Добре...
  • Таня! Респект! Бих добавила, че изобщо никой няма право да рови и къса душата на когото и да било! Наистина, бумерангът се връща! Но защо е нужно да се нараняваме, питам? Защо?
  • "Защото никой няма право
    в душа да рови с мръсни пръсти,"

    Аплодирам! Подкрепям! Разбирам!
Предложения
: ??:??