27.03.2018 г., 1:21 ч.

Бумеранг 

  Поезия » Философска
802 6 12

Изминат път, трънлив, нарочен,
на кръст препасал е живота.
Изплакан, неизплакан, вкопчен
в лъча откраднат от Голгота.

И път напред. Такъв, какъвто
сама избирам да избродя,
без силни драми и без чувства
провождащи към ешафода.

Прегърнала съм сто обиди
с омрази хвърлени на тъмно,
а злото няма как да види
ваксината противочумна.

Защото никой няма право
в душа да рови с мръсни пръсти,
и с думи лепкаво лукави
сълзите майчини да съска.

Да, грях е майка да се съди
как точно рожбата да жали,
че бумерангът често учи,
след черно как се оцелява.

 

П.П. Каквото изпращаш, това получаваш.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??