Бумеранг
Изминат път, трънлив, нарочен,
на кръст препасал е живота.
Изплакан, неизплакан, вкопчен
в лъча откраднат от Голгота.
И път напред. Такъв, какъвто
сама избирам да избродя,
без силни драми и без чувства
провождащи към ешафода.
Прегърнала съм сто обиди
с омрази хвърлени на тъмно,
а злото няма как да види
ваксината противочумна.
Защото никой няма право
в душа да рови с мръсни пръсти,
и с думи лепкаво лукави
сълзите майчини да съска.
Да, грях е майка да се съди
как точно рожбата да жали,
че бумерангът често учи,
след черно как се оцелява.
П.П. Каквото изпращаш, това получаваш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
