Бумеранг
Изминат път, трънлив, нарочен,
на кръст препасал е живота.
Изплакан, неизплакан, вкопчен
в лъча откраднат от Голгота.
И път напред. Такъв, какъвто
сама избирам да избродя,
без силни драми и без чувства
провождащи към ешафода.
Прегърнала съм сто обиди
с омрази хвърлени на тъмно,
а злото няма как да види
ваксината противочумна.
Защото никой няма право
в душа да рови с мръсни пръсти,
и с думи лепкаво лукави
сълзите майчини да съска.
Да, грях е майка да се съди
как точно рожбата да жали,
че бумерангът често учи,
след черно как се оцелява.
П.П. Каквото изпращаш, това получаваш.
© Таня Мезева All rights reserved.
