Бумеранг
Изминат път, трънлив, нарочен,
на кръст препасал е живота.
Изплакан, неизплакан, вкопчен
в лъча откраднат от Голгота.
И път напред. Такъв, какъвто
сама избирам да избродя,
без силни драми и без чувства
провождащи към ешафода.
Прегърнала съм сто обиди
с омрази хвърлени на тъмно,
а злото няма как да види
ваксината противочумна.
Защото никой няма право
в душа да рови с мръсни пръсти,
и с думи лепкаво лукави
сълзите майчини да съска.
Да, грях е майка да се съди
как точно рожбата да жали,
че бумерангът често учи,
след черно как се оцелява.
П.П. Каквото изпращаш, това получаваш.
© Таня Мезева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Разтърсва стихът ти, Таня! Поздравявам те и го прибавям към любимите!
-
Дано не е прозвучало жестоко, но този стих бе провокиран от една огромна злоба и то от жена, майка.
-
Страхотно!
-
Онзи, който посмее да “съди“ Майчините ти сълзи, да се моли да не познае мъката ти!! Прегръдки, мила Таня!!
-
Таня, публикувай го навсякъде, където е възможно! Никой няма право да ти рови в мъката, страхотно си го написала!
-
От сърце ви благодаря, приятели!
-
Така е, Таня! Аплодисменти за силния стих!
-
Почитания, Таня!
-
Умен стих ...🌻
-
Добре...
-
Таня! Респект! Бих добавила, че изобщо никой няма право да рови и къса душата на когото и да било! Наистина, бумерангът се връща! Но защо е нужно да се нараняваме, питам? Защо?
-
"Защото никой няма право
в душа да рови с мръсни пръсти,"
Аплодирам! Подкрепям! Разбирам!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
