17 дек. 2023 г., 00:23  

Бунтът на епилептика

595 3 0

      На Tril.  и  Dep. 

                                                                               

Не Ви желая ! Чухте ли ? - Не Ви ...

Лекарства ужким - а живота ми вгорчихте...

Подобно наркоманските треви - 

незнайно колко мигове от мен изтрихте !

 

Незнайно колко спомени  добри,житейски - 

за мене са недопустими !!!

И още колко пъти ще си казвам :" Тебе глей си,

та да не стане нещо непростимо !"

 

И мигар ясно е - дали в момента

аз нямаше да съм щастлив баща -

без сянката от ваш'та черна тента -

да чувствам лукса и уюта на нощта !

 

И аз проклинам всеки миг , във който 

неволю или волю ви докосвам,

и не подбирайки ни ваш'то нито мойто - 

наоколо на всичко се ядосвам !!!

 

 

 

                                       

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Момчил Манов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...