Страхотна буря си отвътре –
светкавици, градушки и порои!
Настръхвам! Пълен мрак и тътен
обгръща ме отдолу и отгоре.
С разряд от мълнии ме плашиш.
Беснееш, вихриш плътен дъжд.
Дървета падат. Смерч размяташ.
Прахта разпръсква се надлъж.
Но аз харесвам те такава –
отвън си рай, отвътре ад.
Ръката ти – ту мека, ту корава,
докрай ще стискам на инат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
