20 апр. 2015 г., 18:11

Буркана не е само в прахоляк

554 0 0

 

   "Буркана не е само в прахоляк"     Местят се пясъците в сърце, запя в тях пойно врабче. Прегърна полето празно със сянка, търкулна ноти от човка си галантна. Замаха с криле, дюни надигна, красиво среса забулената пустиня.   Пустошта с увиснала уста, зяпаше феникса върху своята земя. Луната, умаляла да виси,  долови лъчите плискащи с багри. Шумът от певеца, раздвижи сутришната четка на твореца.   Песъчинка по песъчинка, започна да зеленее в градинка. Въздухът  спря да изстива, самотата вече ни говори, ни диша. В пущинака като сол бе дребна, но и една, пролет донесе безценна.   И други пясъци чезнат, но за кратко, кои времето връща върха им обратно.    Но стъкленицата им не ще е в прах, а напоена пръст от влагата на любовта ни, ще издълбая в нея миговете на твоя смях, да знаят, че не всички сме прашасали буркани.       третият  19.04.15г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Третият Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...