Буркана не е само в прахоляк

 

   "Буркана не е само в прахоляк"     Местят се пясъците в сърце, запя в тях пойно врабче. Прегърна полето празно със сянка, търкулна ноти от човка си галантна. Замаха с криле, дюни надигна, красиво среса забулената пустиня.   Пустошта с увиснала уста, зяпаше феникса върху своята земя. Луната, умаляла да виси,  долови лъчите плискащи с багри. Шумът от певеца, раздвижи сутришната четка на твореца.   Песъчинка по песъчинка, започна да зеленее в градинка. Въздухът  спря да изстива, самотата вече ни говори, ни диша. В пущинака като сол бе дребна, но и една, пролет донесе безценна.   И други пясъци чезнат, но за кратко, кои времето връща върха им обратно.    Но стъкленицата им не ще е в прах, а напоена пръст от влагата на любовта ни, ще издълбая в нея миговете на твоя смях, да знаят, че не всички сме прашасали буркани.       третият  19.04.15г.