Буркана не е само в прахоляк
"Буркана не е само в прахоляк" Местят се пясъците в сърце, запя в тях пойно врабче. Прегърна полето празно със сянка, търкулна ноти от човка си галантна. Замаха с криле, дюни надигна, красиво среса забулената пустиня. Пустошта с увиснала уста, зяпаше феникса върху своята земя. Луната, умаляла да виси, долови лъчите плискащи с багри. Шумът от певеца, раздвижи сутришната четка на твореца. Песъчинка по песъчинка, започна да зеленее в градинка. Въздухът спря да изстива, самотата вече ни говори, ни диша. В пущинака като сол бе дребна, но и една, пролет донесе безценна. И други пясъци чезнат, но за кратко, кои времето връща върха им обратно. Но стъкленицата им не ще е в прах, а напоена пръст от влагата на любовта ни, ще издълбая в нея миговете на твоя смях, да знаят, че не всички сме прашасали буркани. третият 19.04.15г.
© Третият All rights reserved.