Буркана не е само в прахоляк
"Буркана не е само в прахоляк" Местят се пясъците в сърце, запя в тях пойно врабче. Прегърна полето празно със сянка, търкулна ноти от човка си галантна. Замаха с криле, дюни надигна, красиво среса забулената пустиня. Пустошта с увиснала уста, зяпаше феникса върху своята земя. Луната, умаляла да виси, долови лъчите плискащи с багри. Шумът от певеца, раздвижи сутришната четка на твореца. Песъчинка по песъчинка, започна да зеленее в градинка. Въздухът спря да изстива, самотата вече ни говори, ни диша. В пущинака като сол бе дребна, но и една, пролет донесе безценна. И други пясъци чезнат, но за кратко, кои времето връща върха им обратно. Но стъкленицата им не ще е в прах, а напоена пръст от влагата на любовта ни, ще издълбая в нея миговете на твоя смях, да знаят, че не всички сме прашасали буркани. третият 19.04.15г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Третият Всички права запазени