11 нояб. 2004 г., 14:36
Той я причакваше из спотаените вечерни ъгъли
напрегнат в дъх на пресекулки отпиваше от
капчици съмнение, отмята си косите от челото,
да вкуси тиха, бяла стъпка.
Пристегната в плитка тя е
(пътя
и истината
и живота)
отваря се бурканче и хоп! - усмивка,
повдигане на вежда
тя е
(емоция, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация