11.11.2004 г., 14:36

Бурканче

2.4K 0 1
Той я причакваше из спотаените вечерни ъгъли
напрегнат в дъх на пресекулки отпиваше от
капчици съмнение, отмята си косите от челото,
да вкуси тиха, бяла стъпка.
Пристегната в плитка тя е
(пътя
и истината
и живота)
отваря се бурканче и хоп! - усмивка,
повдигане на вежда
тя е
(емоция,
долепени устни,
отпечатъци)
И песен
по разтегнатите улици танцува с нея-
зад прозрачните стени.
Завръзва си косите за обущата
и кротко се прибира в отделението.
А тя -забързана, неподозираща, недообичана,
запираше във вкъщи да скучае...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хей Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • но тази вечер бе безсилна
    падна на земята и си свали обущата
    проблясък в тъмнината..
    и с писък в теб тя се търкулна
    и те не остави да скучаеш

    целувка, отпечатък заклейми те
    и с радост те дари
    да знаеш има някой те обича
    дори в ъглите да стои ...

    настигна те и те прегърна
    с целувка страстна те свали
    краката ти си присвои
    не ще се върнеш вече там..

    рисуваше със тях
    и четка между пръстите се впи
    и цветна станала стената
    разкъсани по улицата
    дрехите забравени с косите ти преплетени
    без срам кръстосваха нощта
    не прибра се ти и нарисувахме планета
    а името й бе ЗЕМЯ...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...