5 сент. 2012 г., 22:13

Буря

881 0 0

 Светът в очакване притихва,
само вятърът поривесто ликува!
Обгърнат от откъснати листа,
върти се и вандалски своя пир празнува.


Природата настръхнало
въздиша тежко,

 дъх  стаява...


Натрапчив мирис на озон
сгъстен и остър...
Лек мрак, обгърнат в електриковото наметало...


Дъждът  назрява и -
светкавици като неонови змии,
извили заплашително глави,
раздират необятния мастилен небосклон.


 Дърветата с почти човешки стон
превиват клони във езическия си поклон.


Земята потреперва ужасена -

стихия е като фурията вбесена.

Раздърпана и ужасяващо прекрасна...

Зашеметяващо, как всичко изведнъж угасва

от полъха студен...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Късметлийска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...