5 сент. 2012 г., 22:13

Буря

874 0 0

 Светът в очакване притихва,
само вятърът поривесто ликува!
Обгърнат от откъснати листа,
върти се и вандалски своя пир празнува.


Природата настръхнало
въздиша тежко,

 дъх  стаява...


Натрапчив мирис на озон
сгъстен и остър...
Лек мрак, обгърнат в електриковото наметало...


Дъждът  назрява и -
светкавици като неонови змии,
извили заплашително глави,
раздират необятния мастилен небосклон.


 Дърветата с почти човешки стон
превиват клони във езическия си поклон.


Земята потреперва ужасена -

стихия е като фурията вбесена.

Раздърпана и ужасяващо прекрасна...

Зашеметяващо, как всичко изведнъж угасва

от полъха студен...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Късметлийска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...