Sep 5, 2012, 10:13 PM

Буря

869 0 0

 Светът в очакване притихва,
само вятърът поривесто ликува!
Обгърнат от откъснати листа,
върти се и вандалски своя пир празнува.


Природата настръхнало
въздиша тежко,

 дъх  стаява...


Натрапчив мирис на озон
сгъстен и остър...
Лек мрак, обгърнат в електриковото наметало...


Дъждът  назрява и -
светкавици като неонови змии,
извили заплашително глави,
раздират необятния мастилен небосклон.


 Дърветата с почти човешки стон
превиват клони във езическия си поклон.


Земята потреперва ужасена -

стихия е като фурията вбесена.

Раздърпана и ужасяващо прекрасна...

Зашеметяващо, как всичко изведнъж угасва

от полъха студен...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Късметлийска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...