11 авг. 2019 г., 18:48

Буря

878 0 0

Как си?

Добре съм.

Всеки път един и същ въпрос

И всеки път един и същ (лъжлив) отговор.

 

И всеки път с него се идва и буря.

Буря, която не може да бъде потушена.

Буря, която се роди в детско сърце,

буря порастнала паралелно с това сърце.

 

С нея порастнаха и мечтите ми.

Мечтите, за момента, в който всичко ще свърши.

Порастнаха обвиненията.

А дори да не споменавам самообвиненията....

 

Появиха се яростта и завистта.

Появи се разочарованието.

Отрицанието се увеличава с всяка изминала секунда.

Отричам, че нямам вина. Имам.

 

Днес в главата ми настана каша.

Нова. По-лоша. По-силна и по-плашеща.

Знам, че ако оцелея ме чака слънчев лъч.

Проблема е, че не знам дали ще успея.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...