Буря
Как си?
Добре съм.
Всеки път един и същ въпрос
И всеки път един и същ (лъжлив) отговор.
И всеки път с него се идва и буря.
Буря, която не може да бъде потушена.
Буря, която се роди в детско сърце,
буря порастнала паралелно с това сърце.
С нея порастнаха и мечтите ми.
Мечтите, за момента, в който всичко ще свърши.
Порастнаха обвиненията.
А дори да не споменавам самообвиненията....
Появиха се яростта и завистта.
Появи се разочарованието.
Отрицанието се увеличава с всяка изминала секунда.
Отричам, че нямам вина. Имам.
Днес в главата ми настана каша.
Нова. По-лоша. По-силна и по-плашеща.
Знам, че ако оцелея ме чака слънчев лъч.
Проблема е, че не знам дали ще успея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Всички права запазени