Как си?

Добре съм.

Всеки път един и същ въпрос

И всеки път един и същ (лъжлив) отговор.

И всеки път с него се идва и буря.

Буря, която не може да бъде потушена.

Буря, която се роди в детско сърце,

буря порастнала паралелно с това сърце.

С нея порастнаха и мечтите ми.

Мечтите, за момента, в който всичко ще свърши.

Порастнаха обвиненията.

А дори да не споменавам самообвиненията....

Появиха се яростта и завистта.

Появи се разочарованието.

Отрицанието се увеличава с всяка изминала секунда.

Отричам, че нямам вина. Имам.

Днес в главата ми настана каша.

Нова. По-лоша. По-силна и по-плашеща.

Знам, че ако оцелея ме чака слънчев лъч.

Проблема е, че не знам дали ще успея.