Буря
Влажен вятърът разрошва
с чевръстите си дълги пръсти,
на нощта, полегнала свенлива,
черната й буйна грива.
А небето сякаш във вериги
сред облаците тромаво пълзи,
раздира торбичките им сиви,
и в миг се буря разрази.
Обичам тропоти могъщи,
разкъсващи тревожната,
тишина, за да се изправи и да
настръхне, страстно моята душа.
Очаквам бурята духът ми
да докосне и в мълния да го
претвори, с жаравата на своите
пръсти, сърцето с обич да дари.
Нека бурята вилнее и бушува,
и всеки мрачен слой да изнесе,
земята чиста ще тържествува,
ще е влюбено и моето сърце!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
Много е хубаво, Миночка!