M1234567891
368 результатов
Текат минути, часове и дни,
в неспирен бяг далече отлетели,
сред мрака в тези четири стени,
пулсират мислите ти подивели.
И чакаш някого. Но ето идва миг, ...
  164  18 
Сърцето е за теб, живот. Без власт
над него са майка и любови,
че нямам власт над него, даже аз,
а аз понякога съм тъй отровена.
Пронизваха го бурни ветрове ...
  124  15 
След мен животът ще е дълъг
и по-вълнуващ, може би…
Ще гука гарван, като гълъб,
в пейзаж със плачещи върби.
Протегнал мисъл към всемира, ...
  172  11  28 
Небето се смръщи, ще вали,
по склоновете плъзна мъгла,
над вейки със запустели гнезда,
се трупаха черни гарвани.
Чу се злокобен камбанен звън, ...
  129  17 
Чакай, мое безумно сърце,
спри с тези спомени парещи,
като пеперудено пъстро перце,
потрепват нечакани, мамещи…
Бавно разплиташе мракът, ...
  137  12 
Кажи ми душа, като кристал,
дълбоко свита в моето тяло,
колко години, без милост и жал,
аз те носех ранена, но цяла.
Не те познавах като млада, ...
  139  14 
Дъждовни капки в бяг неспирен,
почукват нагло на моята стряха,
кални одежди в реката изпира,
разсъблечен до кости баира.
И все по мътна и страшна тече, ...
  133  14 
Трепкат листата, крила на пеперуди,
докосвани от полъх на слънчеви лъчи,
въздиша вятърът в полите на юни,
плисира ги бавно и нежно шепти.
Ето го, идва знойното лято, ...
  186  12 
Огрява слънцето като медена пита,
олекнал въздухът ухае на липа,
небето извива снагата си синя,
сякаш иска, да го докосна с ръка.
Кажи море, жадуваш ли за лято, ...
  176  13 
Юнското слънце още от рано подсказа, че денят ще бъде топъл и приятен. От сутринта птички огласяха простора и на душата ми ставаше леко, леко, сякаш се издигах на горе към облаците и изпадах в безтегловност.
Обичах да ходя на ранчото, там има всичките удобства от които се нуждае човек, а на близо ре ...
  382  25 
Спри време своя бесен ход,
ти цялата отдавна ме премаза,
разшивам вече смъртния ти бод,
който избродира на талази.
И твоя силен рев – проглуши ме, ...
  202  10  31 
Ще приседна на пейката, където,
за първи път почувствах любовта,
тогава толкоз синьо бе небето,
сякаш девствена морска вълна…
Той внезапно до мен застана, ...
  133 
Гората е натежала от влага,
от дъждовни капки, пленена е тя,
отронен лист, зареян, бавно пада,
на пътя ми, като подсещане.
И няма край, ни пристан мъглата, ...
  172  23 
Времето залезе, зад тъмната
завеса на облаците,
ръждясал натежалия следобед,
бавно се слива със залеза.
Припламна тишината, като димяща ...
  113  15 
Ръми. По стъклото се спускат
вадички и капка по капка,
попиват в душата ми, сгушена,
като голо пиленце в мрака.
И потропват: туп, туп, туп, ...
  157  13 
Може ли някой да режисира
човешката мъка, да подреди
онова виене на душата,
което не познава прегради,
онова трепкане на сърцето, ...
  150  17 
И ето, слънцето залезе,
зад вече потъмнялата гора
и сърцето в обръч железен,
лъчите на тишината събра.
Тази нощ ще приспя в самотата ...
  161  19 
От скулите на времето целувка изпросих
и нарамих на рамо слънчев товар,
обух със блянове краката си боси,
уловила внезапно небесния чар.
И чувам в ехото, отминали страсти, ...
  288  11  38 
Дъх на билки скрит е във горите
и надежда в моето сърце,
по пътеката тропот на копита,
към детството ми ще ме изведе.
Няма никой, само тихо хруска, ...
  180  17 
От снимката очите ти горят
и всички мои пътища,
като единствен път,
към теб извеждат, в нощи
и в дни, към теб вървят. ...
  147  15 
И този ден навън е мрачно,
облаци драскат хоризонта мъглив,
на сърцето по стените прозрачни,
спускат се капки от живота горчив.
Пред очите ми белее баирът, ...
  198  11 
Докосвам те с мислите си бавно,
по плътта ти, като вятър минавам,
острият връх на сърцето ми - плавно,
до твоето сърце с обич застава.
И времето се свива, като молекула, ...
  206  16 
Склоних глава на твойто рамо
и отпих от свежият ти дъх,
ти промълви две думи само,
опияняващи, като горски мъх.
Потънах в трепета ти нежен, ...
  144  10 
Ти присядаш тежко и под тебе,
тъжно скръцва старичкият стол,
гледам те смутено, неразтребен,
пълен с книги заварваш своя хол.
Ти ми се усмихваш уморено, ...
  187  12 
Небето с хиляди очи ме гледа,
земята тайнствено мълчи,
тя чака твоето мелодично име,
сърцето ми да промълви.
Да гръмна с хиляди врати ...
  167  14 
Тя ме спря на пясъка,
и каза сред общия говор и шум:
„Сега ще те видим, как помниш приятелите си“
Коя съм?...
Къде съм те срещала по дългия път, ...
  237  17 
Денят прегаряше вече зад хълма и птиците се прибраха в гнездата си. Шумът на реката, монотонен , като приспивна песен унасяше в сън. Зад хълма горе луната бавно показваше наедрялото си тяло и се канеше, да ме държи будна цяла нощ. Потънала в мисли, се досетих за бай Стоил, ковача. Къщата му много ма ...
  369  10  35 
Обичам Балкана, с белите гугли,
подпалени от розови облаци,
дървета вековни, с клоните смугли,
красиви момински образи.
Гледам смирена реката от хълма, ...
  173  13 
Бяла, бяла, като сняг,
липата пак е разцъфтяла,
а пчеличката – юнак,
с кошничка е долетяла.
Ще събира тя прашец ...
  257  21 
Увисват залези, в края на небето,
салкъми презрели, с вкус на вино,
по стълба от кристали, спомени - ето,
питат сърцето - дали е било.
Под крилото счупено на мрака, ...
  126 
Ние сме сътворени от обич и сила,
умора не знаехме ние.
И мислехме: свършване няма да имат,
ни младост, ни сили, ни дни!
Но всичко минава. Нали сме хора. ...
  198  15 
Тя е цъфнала снощи в съня ми,
стара вишня в лек розов цвят,
от роса цветче заблестя ми,
не - стотици цветчета блестят.
А на клона учудено птиче, ...
  304  27 
Той винаги идва в съня ми
и ме гледа с нажалени очи,
посочва ми място, да седна,
сяда до мен и мълчи.
Когато се наситя да ме гледа, ...
  166  13 
Неистово желание ме разлюлява
и аз потрепвам от вълнение,
странен шепот ме завладява,
на прегарящо слънце, мечтание.
В баладична мелодия унесена, ...
  140 
Сякаш става нещо с мене
не съм пила, а се чувствам пияна,
в жилите ми лудо вино тече,
в спомените пак съм се свряла.
Вървим притиснати един до друг, ...
  206  13 
Извадих въглените – спомени мили,
от огнището студено на живота,
а те внезапно са се подредили,
като голи снимки от цветен филм.
Виждам главната героиня зад завесата, ...
  136 
Залезът потъна в утробата на вечността
и нежен бриз, като вълна понесе,
ритъма вълнуващ на сърцето
и ето, сливат се и страст и огнена мощ,
под взора благосклонен на небето. ...
  131 
Какво в ръцете си криеш, съдба,
та чернее небесният свод,
жени наскърбени с малки деца,
убежище търсят, изход и брод.
Кърви се леят и улици цели горят, ...
  147 
В тези сложни времена,
тъй тревожно е да си жена,
усмихната сред сивотата,
надвиснала над дома.
Ръцете ти протегнати, ...
  134  14 
Тихо шумеше под моста реката
и бавно, бавно течеше,
светеше слънцето и във водата,
с клоните люлки плетеше.
Един измамлив свят от миражи, ...
  280  20 
Предложения
: ??:??