M1234567891 (Миночка Митева)

Вик 🇧🇬

Все по-бързо сезоните тичат
и земята се лудо върти,
бели кичури косите ни кичат
и вече забавяш темпото ти.
Не търсиш вече шумни компании ...

M1234567891

Поэзия

2025-11-09T17:41:29+02:00 222 7 23

Восъчно небе 🇧🇬

Вятърът мънистата нанизва,
на тънка восъчна връвчица,
едно листо, да падне се опитва,
в гнездото на тъжна гургулица.
Прахът на есента се рони, ...

M1234567891

Поэзия

2025-10-26T14:57:49+02:00 340 7 14

Зад портата 🇧🇬

Затварям портата на двора,
улицата ме потапя в свойта глъч,
забързани, вглъбени хора,
намръщени лица, пропити с злъч.
Очи блуждаещи, очи студени, ...

M1234567891

Поэзия

2025-10-25T11:43:23+03:00 373 5 14

В тишината 🇧🇬

Думи се раждат в тишината
и нижа ги бавно на връв,
молитва са те в самотата,
и дращят душата до кръв.
Понякога нежни, или груби, ...

M1234567891

Поэзия

2025-10-16T21:01:19+03:00 585 5 19

Чудесата на града 🇧🇬

Хайде Симо, ставай вече,
отдавна съмна се навън,
сложи си новото елече
приятели те чакат вън...
В парка всичко е красиво, ...

M1234567891

Поэзия

2025-10-15T15:41:17+03:00 509 6 29

Сподавен вик 🇧🇬

Поисках да ти прочета кратък стих,
ей така родил се в моята душа,
но питаш ме с погледа си тих,
дали със рими ще те утеша.
Когато тъй животът ни притиска ...

M1234567891

Поэзия

2025-10-01T14:46:23+03:00 468 5 18

От нищо нещо

M1234567891

Прикладное искусство

2025-10-01T10:34:00+03:00 489 3 27

Свършва лятото 🇧🇬

Свършва лятото за жалост,
залезът изтръпна като рана,
а вятърът разплита вяло,
венците златни на гората.
По пясъците дремят спомени, ...

M1234567891

Поэзия

2025-09-21T15:02:06+03:00 478 8 20

Бялата стая 🇧🇬

Уморих се да прекрачвам прага,
на стаята мълчалива и бяла,
когато залезът ръка протяга
и нощта в прозорците е спряла.
И всяка вещ за теб да ми говори ...

M1234567891

Поэзия

2025-09-16T19:16:05+03:00 328 10 27

Жажда за живот 🇧🇬

Докрай душата моя ще жадува,
небе и птици, пеещи в зори,
как слънцето върхарите целува
и как на запад залезът гори.
И шепотът на вятъра ще буди, ...

M1234567891

Поэзия

2025-09-11T11:40:54+03:00 432 7 23

С дъх на море

M1234567891

Прикладное искусство

2025-08-28T21:53:02+03:00 731 4 16

Лятна мечта 🇧🇬

Цяло лято аз мечтая
за първия учебен ден,
как ще уча, за да зная,
всичко за света край мен.
Слънце сутрин ме огрява, ...

M1234567891

Поэзия

2025-08-20T20:04:09+03:00 893 8 30

Аз зная силата на думите 🇧🇬

Поискаш ли, можеш да ме нараниш,
пълни са душите ни със злоба,
а и ти от болка на света крещиш,
да забравиш своята тегоба.
Ти можеш да просъскаш змийски, ...

M1234567891

Поэзия

2025-08-19T17:46:32+03:00 542 7 24

Последното съобщение 🇧🇬

София, ноември. Дъждът плющеше по капака на колата, когато инспектор Райков спря пред жилищен блок в „Лозенец“. Беше малко след полунощ. Апартамент 6 на третия етаж – сигнал за жена, открита мъртва, подаден от съседите заради странна миризма и лаещото й куче.
Вратата беше отворена с шперц. Райков пр ...

M1234567891

Проза

2025-08-06T19:01:30+03:00 843 6 23

Състояние 🇧🇬

Притихнал здрачът бавно разтопи,
на хиляди частици тишината,
и с всяка сричка вятър озвучи,
молитвата сърдечна на душата.
Във сенките на спомени без глас, ...

M1234567891

Поэзия

2025-08-04T07:55:10+03:00 328 11 26

Залезът догаря 🇧🇬

Отново виждам същият старик,
с бастун от дрянова тояга,
в очите му сподавен вик,
трепереща ръка протяга.
Дрехата, проядена от кръпки, ...

M1234567891

Поэзия

2025-07-30T21:58:29+03:00 318 9 22

Приказно пътуване 🇧🇬

С ракета бяла полетях,
към приказното царство,
там мънички деца видях,
как играеха прекрасно.
Там в капчица роса се крие ...

M1234567891

Поэзия

2025-07-22T17:00:07+03:00 546 8 28

Скитникът в мен 🇧🇬

Искам да тръгна на далечен път
и асфалтът пак да тича пред мен,
устремен със мене да бяга светът
и в път да ме брули вятър студен.
Да отпусна душата край тихия бряг, ...

M1234567891

Поэзия

2025-07-20T09:28:29+03:00 320 6 17

В края на лятото 🇧🇬

Самотно лятото прегаря
денят отдавна затвори очи,
небето звезден кош разтваря,
прощална песен на щурче звучи.
Полет спира плахата светулка ...

M1234567891

Поэзия

2025-07-17T16:46:56+03:00 339 8 20

Тетрадката на времето 🇧🇬

Душата си събрах в една тетрадка,
годините белязах, стих след стих.
Радостта ми беше тиха, кратка,
а тъгата в строфи въплътих.
Разлиствам я и спомени се вдигат, ...

M1234567891

Поэзия

2025-07-14T07:23:50+03:00 433 11 26

Брегът и тази нощ е пуст 🇧🇬

Брегът и тази нощ е пуст,
вълните стенат като грешни.
По пясъка, сякаш напук,
нечий спомен диша тежко.
Луната бавно се накланя, ...

M1234567891

Поэзия

2025-07-10T09:15:15+03:00 376 10 24

Сувенир от миди

M1234567891

Прикладное искусство

2025-07-05T20:06:13+03:00 969 6 16

Човекът и чудото 🇧🇬

Странно същество е човекът,
стои между бездна и звезда,
гори от жажда за посока,
ала не вярва в светлина.
Животът му - кълбо от чудо, ...

M1234567891

Поэзия

2025-07-03T14:35:40+03:00 355 7 21

След бурята 🇧🇬

Дъждът бе валял три дни без спиране. Земята го поемаше жадно, като че се опитваше да измие не само праха, а и мълчанието, което бе полегнало върху селото. Вятърът свистеше край керемидите, разказвайки на всеки, който искаше да чуе, че светът е крехък и нищо не е вечно.
Мария седеше до прозореца, зав ...

M1234567891

Проза

2025-06-29T13:32:07+03:00 745 8 34

Усещане 🇧🇬

Когато в здрача сенките се свият
и спомените хапят със забрава.
Дали сред блато съвестта ще пие
от извора на истина и слава?
А сълзите, превърнати в лъчите, ...

M1234567891

Поэзия

2025-06-25T16:57:10+03:00 310 9 22

При баба и дядо 🇧🇬

Баба меси утрини в глинено гърне,
лято разлива в чорби със коприва.
В ръцете й - птици от брашно и небе,
а гласът й - нежна песен звънлива.
В двора играят шарени козлета, ...

M1234567891

Поэзия

2025-06-19T16:32:10+03:00 490 3 23

Песен от шепота влюбен 🇧🇬

В мене диша птица могъща
и потъват в душата зеници,
тишината крилата разгръща,
във въздух с дъх на обичане.
Светлината се сгушва в наметка, ...

M1234567891

Поэзия

2025-06-17T07:17:36+03:00 348 6 19

Недописан миг 🇧🇬

Светът е далече - само пясък и дъх,
две сенки притихнали в ласка от злато.
Морето се носи потънало в сън
и вечност разлива по рамо познато.
Очите ти - залез, прегърнал вълната, ...

M1234567891

Поэзия

2025-06-09T23:25:51+03:00 998 12 46

Алеи на самотата 🇧🇬

Пазят алеите целувки от лятото,
лудо влюбени няма в парка сега.
Дали за това е толкова тягостно?
Или защото ме докосва самота.
Пейката - сянка на нечие минало, ...

M1234567891

Поэзия

2025-06-07T19:50:41+03:00 320 8 17

В утрото 🇧🇬

Когато нещо съвестта събуди
и сърцето ускорява своя пулс,
човек усеща как в зори се губи,
шумът на чувствата не чул.
Тогава тъмни сенките говорят ...

M1234567891

Поэзия

2025-06-04T13:58:00+03:00 359 3 11

Сърце от пламъци 🇧🇬

Сърцето ми тихо в нощите бие,
разплита на нишки мастилен мрак.
Чувам луната в съня ми как вие
и думи горчиви нашепва ми пак.
В гърдите догаря неказана обич ...

M1234567891

Поэзия

2025-05-31T18:12:29+03:00 339 5 19

Бряг без теб 🇧🇬

Нощта се спуска като втора кожа,
не я усещам, но ме покрива цялата,
тихо скърцат сенките по пода,
а стените шепнат тъжно - няма те.
Безмилостен свидетел е луната, ...

M1234567891

Поэзия

2025-05-24T19:47:22+03:00 465 8 24

В един детски дом 🇧🇬

Толкова малки, а бяха сами,
като птици затворени в клетка.
По очите им сухи сълзи,
а в душите - неразписана сметка.
Светлината им беше мечта, ...

M1234567891

Поэзия

2025-05-21T19:30:05+03:00 393 9 25

Кутия за спомени

M1234567891

Прикладное искусство

2025-05-20T14:09:01+03:00 552 4 17

Пролетен полъх 🇧🇬

Край старата пейка цъфна дръвчето,
вплело в листата си нежен копнеж,
и лудия ритъм взривява сърцето,
изгаря до пепел в своя стремеж.
Протегнах ръка и сякаш видение ...

M1234567891

Поэзия

2025-05-16T14:50:04+03:00 370 6 19

Лятна ваканция 🇧🇬

Слънце грее, време златно,
край морето ще играя,
дойде лятото прекрасно
кули пясъчни ще вая.
С крачета босички по плажа, ...

M1234567891

Поэзия

2025-05-13T08:51:29+03:00 496 3 22

Пътуване 🇧🇬

Влакът пропълзя през мъглата,
сякаш мисъл търсеща дом,
на перона надежда ме чака,
за сърцето компас и подслон.
В куфар сложих шепа сезони, ...

M1234567891

Поэзия

2025-05-11T09:02:10+03:00 670 7 32

Билет за влак 🇧🇬

Билет за влак, не е само дума,
а вик към път далече от шума,
към райски кътчета и друми,
посока нова към твоята душа.
Лотарията, само сън в надежда, ...

M1234567891

Поэзия

2025-05-09T12:25:30+03:00 632 4 23

В стъпките на влюбените 🇧🇬

Ако душата ми се прероди,
нека бъда дива, силна трева,
земята с обич да ме пие,
и хора да ме тъпчат с любовта.
Да съм в сянката на бор зелен, ...

M1234567891

Поэзия

2025-05-07T11:30:25+03:00 477 11 23

Разкъсана душа 🇧🇬

Да беше стих, да беше проза,
а то - разкъсана душа,
подхвърлян сред вълните кораб,
в ураганна суета.
И пак продъни се небето, ...

M1234567891

Поэзия

2025-05-04T21:56:05+03:00 379 9 18