28 дек. 2007 г., 11:09

Буря

1.5K 0 2
   

БУРЯ

Тъмно студено е навън,

а също така в мен,

чакам да чуя един звън,

на телефона до мен

 

Но нищо не чувам,

май оглушавам,

или ти пак ме забрави

и любовта ни изостави.

 

Продължавам да гледам

дъждовните капки,

ела при мен да видиш,

колко са сладки.

 

Да видиш и моите очи,

плачещи за тебе,

и многото вълни,

бушуващи в мене.

 

Аз съм като буря -

тъжна наранена,

не искам да се будя,

а да те сънувам още...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вероника Братанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много хубаво е
  • Силен стих, копнежен и тъжен!!!
    Поздрав най-сърдечен и ти пожелавам тази буря да се превърне в искрящо слънце!!!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...