Буря
БУРЯ
Тъмно студено е навън,
а също така в мен,
чакам да чуя един звън,
на телефона до мен
Но нищо не чувам,
май оглушавам,
или ти пак ме забрави
и любовта ни изостави.
Продължавам да гледам
дъждовните капки,
ела при мен да видиш,
колко са сладки.
Да видиш и моите очи,
плачещи за тебе,
и многото вълни,
бушуващи в мене.
Аз съм като буря -
тъжна наранена,
не искам да се будя,
а да те сънувам още...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вероника Братанова Всички права запазени
