Dec 28, 2007, 11:09 AM

Буря

  Poetry » Love
1.5K 0 2
   

БУРЯ

Тъмно студено е навън,

а също така в мен,

чакам да чуя един звън,

на телефона до мен

 

Но нищо не чувам,

май оглушавам,

или ти пак ме забрави

и любовта ни изостави.

 

Продължавам да гледам

дъждовните капки,

ела при мен да видиш,

колко са сладки.

 

Да видиш и моите очи,

плачещи за тебе,

и многото вълни,

бушуващи в мене.

 

Аз съм като буря -

тъжна наранена,

не искам да се будя,

а да те сънувам още...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вероника Братанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • много хубаво е
  • Силен стих, копнежен и тъжен!!!
    Поздрав най-сърдечен и ти пожелавам тази буря да се превърне в искрящо слънце!!!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...