severianin (Валентин Чернев)
417 677
17 февр. 2013 г., 12:12

Буря 

  Поэзия
559 1 5

 

БУРЯ

 

 

Този вятър свиреп гони облаци черни над мене,

идат тежки вълни, като мокри планински вериги

и платната плющят,

скърца корабът,

пъшка и стене,

и отново поредната пенеста паст ни настига.

Ураганът реве и кръстосва светкавици ядни,

полудели от ярост,

търкалят се валове стръмни

и се спуска над всички ни мракът катранен по пладне,

и се питам дали ще ни има, когато разсъмне?

 

А морето в нозете ми ласкаво пясъка гали,

и небето почива над жълтите дюни крайбрежни,

а ветрецът докосва със устни вълните заспали

и е слънчево тихо

и слънчево златно и нежно...

 

Но това е измама!

Жестоката буря не спира.

На живота ми тъмен морето безбрежно се пени

и деветият яростен вал за секунда замира,

за да срине отново солена присъда над мене.

И платната се цепят, от сол и от ужас корави,

скърца корабът стар

и отчаян гръбнакът му пука!

На живота ми тъмен морето безбрежно ме дави...

Щил е някъде, буря жестока е тука!

 

Там над дюните златни

златист и прозрачен е зноят,

но морето у мене връхлита сред ярост и пяна.

 

... За какво ми е в златния зной на деня ви покоя,

щом беснее в морето на моя живот ураганът?

 

 

© Валентин Чернев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??