Буря
905
0
6
Спи планината в унеса свой,
в длан за милувка се свила...
Но яростта на гневен порой
я зашамаросва със сила.
Реката расте, в бунт оживява,
диво обяздват я ветровете.
В сляпа жестокост освирепява,
блъска, помита бреговете.
Да удавят всеки неканен гост,
коварно дебнат вълните в засада.
Разкъсани нишки на стар въжен мост -
разпиляват косите на водопада.
Виелицата в гонитба хвърчи -
в смъртоносна жажда ловува.
Гърмът - глас на смъртта - не мълчи
и с огнени саби целува.
Земните стонове нишка изплитат
на пръстите, бурята нарисували.
Надалеч като птици отлитат -
без да са се сбогували.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веси Все права защищены
