20 янв. 2010 г., 01:14

Бутафорно

1.6K 0 1

Задаваш въпроси, а отговор няма,
отдавна потънал си в бездна, забрава,
нали съм белязан със знака от Ада,
дамгосан от Луцифер...
Сега плащам за своята дързост
да бъда обичан и аз да обичам,
повярвал в химера, протягах ръцете си,
плачейки, следвах звездата си в мрака,
но тя все оставаше твърде далече...
Падаш и ставаш, напускат те силите,
влачиш се, стенеш и пак към звездите!
Събуди се, приятелю! Стига с илюзии,
бутафорни герои и битки епични
в живота е друго - там няма "звездички"
в съня са мечтите...!
На себе си вярвай и в Бога повярвай -
тогава ще стане така, както желаеш,
но никога даром подаръци няма
и плащаш за всичко - дори да обичаш!  

7.01.2010г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Живко Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....