Задаваш въпроси, а отговор няма,
отдавна потънал си в бездна, забрава,
нали съм белязан със знака от Ада,
дамгосан от Луцифер...
Сега плащам за своята дързост
да бъда обичан и аз да обичам,
повярвал в химера, протягах ръцете си,
плачейки, следвах звездата си в мрака,
но тя все оставаше твърде далече...
Падаш и ставаш, напускат те силите,
влачиш се, стенеш и пак към звездите!
Събуди се, приятелю! Стига с илюзии,
бутафорни герои и битки епични
в живота е друго - там няма "звездички"
в съня са мечтите...!
На себе си вярвай и в Бога повярвай -
тогава ще стане така, както желаеш,
но никога даром подаръци няма
и плащаш за всичко - дори да обичаш!  

7.01.2010г.