Бягай
Бягай!
Ръце сковали се от студ,
гушнали дете до майчината гръд,
косите в заскрежена пелена
така видях аз хубава жена.
В ръка подадох и пари,
а тя погледна ме в очи
- Не, благодаря, Вие сте добра,
но с детето мое сме в беда!
Побягнала била от своя дом,
и за нощта си дирела подслон.
Нямала си никого в града,
и страхувала се от нощта.
Казва, че търпяла е терор,
и вперила във мене взор,
подаде ми тя своето дете,
и с морави ръце закри лице.
И горко, жално тя заплака,
ако се завърне - знае що я чака.
Детето си прегърна пак
и потъна в нощен мрак.
Ренета Първанова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ренета Първанова Все права защищены
