28 июн. 2016 г., 21:18  

Бягство

1K 0 3

 

Разточително е да те разбера,

само времето ще си загубим!

Недвусмислено сега  мълча

над тези твои доводи без думи.

 

Виждаш, само моят лик  стои   

в твоето самотно огледало.

Искаш друга? Моля те поспри!

Защо започваш всичко отначало?

 

Времето само ще ти даде

отговор на трудните въпроси.

Съдбата ти не спира да краде

миговете кратки като този.

 

Друга  търсиш, не за теб съм аз?

Денят ти  с тишина се увенчава  …

Щом  посока имаш  и компас,

„бягството” дано си заслужава!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Вълова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Може би сме били. Може би сме. Може би ще бъдем." Кой знае какво ще стане с една любов. Времето е нашият строг тъмничар. Хареса ми, Деси!
  • Хареса ми стихотворението, особено поетичното обобщение от предпоследния стих.Wali /Виолета Томова/
  • Бягат слабите или тези които не виждат смисъла.
    Хареса ми стиха, Деси!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...