Barona38 (Ивайло Терзийски)
348 6640
2 февр. 2017 г., 13:42  

Бягство 

  Поэзия » Любовная
906 5 7

 

 

Изпуснах края на нощта, 
а утрото виси на косъм.
Ти нищичко не обеща,
освен да ми разкажеш кой съм.

 

Разсеян, недодялан, Бог
със дрезгав глас, с осанка бледа.
Или кварталният Ван Гог,
уши наострил в слънчогледа.

 

Или по-скучен и от филм,
на който вече знаеш края.
Първичен и опровержим,
досущ идеята за рая.

 

Назъбен гребен от дърво,
разресал плитките на мрака.
Кажи ми кой съм и какво
зад първия завой ни чака?!

 

Как тегне ужас, вледенен,
да не надмогне пръв ума ти,
не страшната раздяла с мен,
а бягството от теб самата....

 

© Ивайло Терзийски Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??