2.02.2017 г., 13:42 ч.  

Бягство 

  Поезия » Любовна
4.8 / 16
1016 5 7
Изпуснах края на нощта,
а утрото виси на косъм.
Ти нищичко не обеща,
освен да ми разкажеш кой съм.
Разсеян, недодялан, Бог
със дрезгав глас, с осанка бледа.
Или кварталният Ван Гог,
уши наострил в слънчогледа.
Или по-скучен и от филм,
на който вече знаеш края.
Първичен и опровержим,
досущ идеята за рая. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Предложения
  • Роден съм, знам, заради тебе, любов да бъда в твоя ден, в живота ти да съм потребен, да дишаш въздух...
  • Накъде с този дъжд във косите С това лято което крещи И прелива от блузката скрито В този ден, в тоз...
  • Ти бе звукът на моята китара, и всеки дъх на тебе посветих. Бе всеки следващ лист от календара, и мн...

Още произведения »