27 дек. 2006 г., 12:06

Бягство 

  Поэзия
550 0 12

Бягам ...

от себе си –

и затова

все се губя.

 

Страхувам се ...

от истината –

и затова

се лъжа.

 

Зная ...

че искам теб –

но не смея

да го призная.

 

Мисля ...

че ще ме отхвърлиш –

затова не смея
да те желая.

 

Мечтая ...

взаимно да си

признаем онова,

което всички виждат,

и за което ние с теб

сме слепи.

© София Русева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да кажеш истината и да се примириш с последвалата загуба?
  • Нито едното нито другото...ИСТИНАТА включва и двете поравно,и е над
    тях двете поотделно...вече говорих доста за това с Даша..ако искаш
    погледни.
  • Значи, това е омагьосан кръг... от който няма излизане. Примирението ли е единствения изход? Или истината - която наранява и отблъсква?
  • Не признаваме до доказване на противното, а то все не се случва...
  • Да,има и такава любов..сляпа...
  • Успех!
  • Човешкое, нормално е да изпитваш всичко това!!!
    Много ми хареса!!! Поздрави, София!!!
  • Много ти благодаря, Диди! Не заслужава,но рядко се случва да срещнеш истински човек. Този, на който са посветени, е точно такъв. Мисля, че си личи Благодаря на всички ви за коментарите
  • Бягам...страхувам се...зная...мисля...мечтая...чувства характерни за нас хората!Поздрав!
  • Хубави стихове, личи че са от сърцето извадени...Това твое буйно до лудост сърце ... не заслужава да бъде наранено ...Сърдечен поздрав!
  • Да!
  • Любовта ... Поздрави!
Предложения
: ??:??