12 авг. 2012 г., 12:28

Бягство

1K 0 3

Търсих пътища навред,

бягах от хал предишен,

давих моето сърце,

страх и мъка скрих аз в стих.

 

С вихрогонче тичах по поле

от алени макове истина,

греех с месец белоглав,

пламвах с порив струен.

 

Влях се в сините вълни,

щурах се с чайките литнали,

зърнах слънчевия земен мир,

ручей - в новия си пристан.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Бъди щастлива и обичана в новия си пристан , Мариолка! Желая ти го от сърце!
    Много благодаря за вниманието! Навърших с Божията помощ и 66. Споделих с белия лист чувствата си, но...вече не звуча така оптимистично и затова запазвам "откровението" си само за мен и приятелките, с които споделям моите делници и празници.
    И аз ти благодаря за това стихо, което страшно много ми допадна!
    Желая ти най-красивата есен, любов и творческо вдъхновение!
  • Аз ви благодаря много!
  • И на мен много ми хареса!
    Изстрадано, истинско!
    Поздрав!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...