12 ago 2012, 12:28

Бягство 

  Poesía » Filosófica
648 0 3

Търсих пътища навред,

бягах от хал предишен,

давих моето сърце,

страх и мъка скрих аз в стих.

 

С вихрогонче тичах по поле

от алени макове истина,

греех с месец белоглав,

пламвах с порив струен.

 

Влях се в сините вълни,

щурах се с чайките литнали,

зърнах слънчевия земен мир,

ручей - в новия си пристан.

 

 

 

 

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Бъди щастлива и обичана в новия си пристан , Мариолка! Желая ти го от сърце!
    Много благодаря за вниманието! Навърших с Божията помощ и 66. Споделих с белия лист чувствата си, но...вече не звуча така оптимистично и затова запазвам "откровението" си само за мен и приятелките, с които споделям моите делници и празници.
    И аз ти благодаря за това стихо, което страшно много ми допадна!
    Желая ти най-красивата есен, любов и творческо вдъхновение!
  • Аз ви благодаря много!
  • И на мен много ми хареса!
    Изстрадано, истинско!
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??