27 апр. 2009 г., 00:01

Бягство

829 0 3

От лапите на дявола бягам сега,

боса в полето се лутам в нощта.

Адът и Раят пред мене стояха,

два пътя пред мен предстояха.

Разумът зовеше Рая,

грехът ме тласкаше към Ада.

Душата разпъната бе,

поставена на колене.

Не искам да бъда робиня,

не искам да бъда слугиня

на долни лъжи, които

в живота се леят - уви!

Не искам! Не мога!

И бягам сега!

Ще мога ли само

със боси крака?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Ще мога ли..."
    .............................................
    Няма как да знаеш, ако не опиташ...
    Понякога е трудно да избереш вярната посока,
    но ако следваш сърцето си, шансовете за правилен
    избор се увеличават може би...
    Поздрави за хубавия стих! БЪДИ!
  • Ако пътят не е трънлив, ще успееш!
  • Ще можеш! Най-добре се бяга боса! Успешна седмица!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....