27 abr 2009, 0:01

Бягство

  Poesía
830 0 3

От лапите на дявола бягам сега,

боса в полето се лутам в нощта.

Адът и Раят пред мене стояха,

два пътя пред мен предстояха.

Разумът зовеше Рая,

грехът ме тласкаше към Ада.

Душата разпъната бе,

поставена на колене.

Не искам да бъда робиня,

не искам да бъда слугиня

на долни лъжи, които

в живота се леят - уви!

Не искам! Не мога!

И бягам сега!

Ще мога ли само

със боси крака?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Станчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Ще мога ли..."
    .............................................
    Няма как да знаеш, ако не опиташ...
    Понякога е трудно да избереш вярната посока,
    но ако следваш сърцето си, шансовете за правилен
    избор се увеличават може би...
    Поздрави за хубавия стих! БЪДИ!
  • Ако пътят не е трънлив, ще успееш!
  • Ще можеш! Най-добре се бяга боса! Успешна седмица!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...