От лапите на дявола бягам сега,
боса в полето се лутам в нощта.
Адът и Раят пред мене стояха,
два пътя пред мен предстояха.
Разумът зовеше Рая,
грехът ме тласкаше към Ада.
Душата разпъната бе,
поставена на колене.
Не искам да бъда робиня,
не искам да бъда слугиня
на долни лъжи, които
в живота се леят - уви!
Не искам! Не мога!
И бягам сега!
Ще мога ли само
със боси крака?
© Галя Станчева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
