От лапите на дявола бягам сега,
боса в полето се лутам в нощта.
Адът и Раят пред мене стояха,
два пътя пред мен предстояха.
Разумът зовеше Рая,
грехът ме тласкаше към Ада.
Душата разпъната бе,
поставена на колене.
Не искам да бъда робиня,
не искам да бъда слугиня
на долни лъжи, които
в живота се леят - уви!
Не искам! Не мога!
И бягам сега!
Ще мога ли само
със боси крака?
© Галя Станчева All rights reserved.
.............................................
Няма как да знаеш, ако не опиташ...
Понякога е трудно да избереш вярната посока,
но ако следваш сърцето си, шансовете за правилен
избор се увеличават може би...
Поздрави за хубавия стих! БЪДИ!