Странно нещо е животът -
дар Божи от небето,
пълен е с милион рокади
зарад битието.
Блъскаш, бориш се за нещо,
смисълът в което
пак на преден план излиза
просто битието.
Да похапнеш, да попийнеш
в къщи на дивана,
да послушаш "Титре, тигре"
или пък "Кощана"...
Боже, Боже, опази ни
от тази беднотия,
че навсякъде се скита
само простотия.
Мислите ми пак отлитат
в простора към небето,
да се скитат и се скрият
те от битието...
Снежана Кръстанова - 1997 г.
© Снежана Кръстанова-Иванова Все права защищены