1.02.2008 г., 15:28

Бягство от битието

1.1K 0 5

Странно  нещо е животът -

дар  Божи от небето,

пълен е с милион рокади

зарад битието.

Блъскаш, бориш се за нещо,

смисълът в което

пак на преден план излиза

просто битието.

Да похапнеш, да попийнеш

в къщи на дивана,

да послушаш "Титре, тигре"

или пък "Кощана"...

Боже, Боже, опази ни

от  тази  беднотия,

че навсякъде се  скита

само простотия.

Мислите ми пак отлитат

в простора към небето,

да се скитат и се скрият

те от битието...

 

Снежана Кръстанова - 1997 г.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежана Кръстанова-Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е, така е. Харесва ми стила ти, нещо като бягство от красивите рими и звучност на ординерната поезия.
  • Мислите ми пак отлитат

    в простора към небето,

    да се скитат и се скрият

    те от битието...
    !!!!
  • Много ми хареса, Снежана.
    с обич за теб.
  • Най-хубавите животи се живеят извън границите на битието, когато не спазваме правила, когато не обръщаме внимание на всичко заобикалящо ни! Хубав стих!
  • Поздрави за великолепния стих!С обич,Снеже!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...