Feb 1, 2008, 3:28 PM

Бягство от битието

  Poetry
1.2K 0 5

Странно  нещо е животът -

дар  Божи от небето,

пълен е с милион рокади

зарад битието.

Блъскаш, бориш се за нещо,

смисълът в което

пак на преден план излиза

просто битието.

Да похапнеш, да попийнеш

в къщи на дивана,

да послушаш "Титре, тигре"

или пък "Кощана"...

Боже, Боже, опази ни

от  тази  беднотия,

че навсякъде се  скита

само простотия.

Мислите ми пак отлитат

в простора към небето,

да се скитат и се скрият

те от битието...

 

Снежана Кръстанова - 1997 г.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежана Кръстанова-Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Така е, така е. Харесва ми стила ти, нещо като бягство от красивите рими и звучност на ординерната поезия.
  • Мислите ми пак отлитат

    в простора към небето,

    да се скитат и се скрият

    те от битието...
    !!!!
  • Много ми хареса, Снежана.
    с обич за теб.
  • Най-хубавите животи се живеят извън границите на битието, когато не спазваме правила, когато не обръщаме внимание на всичко заобикалящо ни! Хубав стих!
  • Поздрави за великолепния стих!С обич,Снеже!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...