Бях
Бях птица - в сънищата си летях
извън галактиките - в другата вселена.
И вечния ти образ там съзрях -
неземен - от неписана поема.
Изгубил странно чувството за страх,
се реех с новото си антитяло.
И само твоите очи, без капка грях,
приех за свое истинско начало.
Отправна си за всички светове,
в които аз безпаметно съм странствал.
Единствен център в тъмни векове,
осмислящ и предвечното пространство.
Не те измервам с този си живот.
Той твърде малък е и твърде е нищожен. -
Падение, наречено от мен възход,
заради непостигнатото невъзможно.
Една висока кота не е трайна цел,
а само спирка по трасето към безкрая.
Небето стръмно е, но не е никак смел
пълзящият към портите на Рая.
Влечугите не са добре приети Там.
Не са добре дошли със змийски кожи.
Обратно върнати от този божи Храм,
сизифово те слизат към Подножието.
Със мен бъди до сетния ми ден,
Мечтице моя, с образ на богиня.
Без теб до атомите си съм в плен
безмилостен на земната пустиня.
Без теб жестоко е да гасна сам
в предверието на смъртта и да се моля,
под пяната на леден океан,
за зрънце щастие сред толкова неволя.
Бях птица - в сънищата си летях
извън галактиките - в другата вселена.
И вечния ти образ там съзрях.
Събудих се с написана поема!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
